ЗАБЪ̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; забъ̀кам се, -аш се и забъ̀кна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. 1. Задавям се с вода. – Иди го извади из водата, че са забъкна, та ще са удави. Нар. прик., СбНУ XIV, 197.
2. Задавям се, запъвам се и не мога да говоря от смущение, гняв и под. – И всичко да окаляте!... И дома ми... и мене сводница да ме правите!... – Тя се забъкна от гняв и оскърбление. Ст. Даскалов, СЛ, 357. – А ти си помислил, че мога да те забравя – въздъхна тя. – Но ако знаеш какво преживях, когато помислих това?... – забъкна се Кирил от вълнение и млъкна. Т. Харманджиев, КВ, 647.